Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба,
в памучено утро
... цветовете на скреж.
Догарям бавно
... последната свещ.
Между два свята...
разстилам се прашна,
бодливо ухая...
в самотната роза,
с премръзнал дъх,
в съня на кокиче.
© Ванина Константинова Всички права запазени