Manov88 (Димитър)
14 7
22.01.2008 г., 12:33 ч.

Между двата свята 

  Поезия » Философска
974 0 3
Между двата свята

Веднъж отнякъде дочух,
че да живееш е щастие и трябва да се радваш,
че веднъж се е дарявал той - животът
и трябвало да му се кланяш и да го издигаш в култ.

Но мога ли да ви попитам вас и всички други,
кога поискахте да ви дарят  с живот,
кога решихте, че желаете да живеете
и ако не искахте, послуша ли  ви някой.

Животът почва, без да го желаеш,
щом с плач докоснеш своята майка
и светъл лъч прониже твоето крехко тяло,
желаеш ли това - не знаеш.

Падаш, ставаш, а понякога пълзиш,
в изпитанието страшно животът губи смисъл,
плачеш, страдаш и разбираш,
че животът е това - борба без смисъл.

Бориш се и страдаш, и дерзаеш,
стъпваш върху тръни, омотаваш се в бодли,
гледаш Слънцето, а виждаш мрака
и смутен протягаш свойта кървава ръка...

... И поиска ти смъртта,
предаде се и й се поклони,
но и тя, загледана в теб, ръка протегна
и погали те, а после  те отпрати с мрачен празен взор.

Събуди се и се ослуша,
за да чуеш писък, породен от мъка и печал,
събуди се и се огледа,
за да видиш тъмнината межу двата свята.

Виждаше смъртта, но тя не те погледна,
виждаше живота, но и той с погнуса те отхвърли.
И защо се бори и търпя страдания,
щом отхвърлен се оказа между двата свята.

Събуди се и вгледа се в дланите си - те кървяха,
вкопчил си се силно в тръните на твоята съдба,
след допира на дамата с плащ от черна алена коприна,
ти отринат беше от света.

Всичко в тебе вече стене,
всичко в тебе веч кърви,
упоен от аромата на живота,
ти загуби неговия смисъл.
----------------------------------------------
... И настъпи мракът...
... А дали ще има лъч на светлина за теб.



© Димитър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??