Между две несбъднати сълзи

11.04.2020 г., 22:48 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

523 0 2

Когато небето разцъфтяло

заехти по светулковите стъпки,

дошло е време за замлъкване,

докато се строшат думите

и от тишината залитнат.

Човек не искам да съм вече,

нека бъда птиче,

което е щастливо само от това,

че в дървесните пазви

изгреви надничат.

Тъжни са всички дървета навън

и гнездата по унилите им клони

са оголени до невъзможност

в очакване на нова грозна пролет.

Ти ли си митичният бегемот

на замъглените ми сънища

или си месията на смълчаните птици,

който носи в дланите си

меката същност на живота?

Защото аз изплаках себе си

и се стичам в пукнатините на мрака

с разполовени клепачи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.