mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
14.12.2023 г., 7:34 ч.

Между мрака и небето 

  Поезия » Философска
223 2 7

Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.

Черното, добре познато,
казва ми: "След мен!
Виж, животът си е блато,
не бъди кретен!

Взимай, не мисли за друг,
трябва ли, гази!
Има само днес и тук,
важният си ти!

Ако трябва, със интрига,
ако трябва, със омраза,
но само тъй успех се стига!
Споко, ще те пазя."

Но пък другата ми част
не крещи, а тихо,
ми шепти със нежен глас
в ритъма на стиха.

"Знай, със зло, омраза, страх,
ще горчи успехът!
Само трупаш грях връз грях –
Кръпки върху дреха...

И пари тъй да спечелиш,
и огромна власт,
щастие със кой ще делиш?...
Питам те тук аз.

Този път те води там,
на самотен връх,
и ще бъдеш вечно сам
до последен дъх...

Изборът е твой, решавай,
следвай своя път.
Но ме разбери, внимавай,
всеки чака смърт.

И когато си пред прага
за него ще се сетиш,
и помни, помни, тогава,
какво ли ще усетиш?...

Празнота, или Любов –
Изборът е твой!"
И с последния си зов
млъква, млъква той.

Двата гласа на кантара
слагам във сърцето.
Ангела, или пък звяра,
мракът и небето.

Не е лесно, но избирам
бялото начало!
Един живот си зная, имам –
Искам да е в Бяло!

05.12.2020.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??