Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях,
а те били са до една лъжовни.
Разсипаните мостове на прах,
ни клин намерих, ни прирон – да ковне.
Върви животът бавно, куц и хром.
Аз шапка невидимка ще намеря.
И ще се връщам в тих и светъл дом –
между небето, утре – днес и вчера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация