Клиничният (Андрей Георгиев)
5 10
24.08.2024 г., 10:37 ч.

Между вчера и никога 

  Поезия » Философска
220 4 7

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.

 

Къде оставих кърпата 
до вчера бе на коленете ми,
а всъщност беше толкова отдавна...
Дали изобщо беше кърпа?

 

Прозорецът забравен е открехнат и
през него в младостта си ще избягам.

 

Прокрадва се мъгла по отражението,
смълчано между топлите ти длани.
Едно парче стъкло те гледа втренчено -
чертите му са зрителни измами.

 

Потрепват тихо, странно нежно, стъпките
на спомени, отместени от пътя си.
И тръгват, и остават, и завръщат се,
ту шумни, ту безмилостно заглъхнали.

 

В средата - между минало и бъдеще,
тече животът, все така естествено;
парченце плат, от дните ти откъснато,
те води за ръка
към неизвестното.

 

 

Пътешествие до обезсмислянето. Или с други думи - деменцията, видяна през очите на един страничен наблюдател. Част първа.

© Андрей Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??