17.09.2018 г., 10:00 ч.

Междувременно 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
793 2 0

изведнъж светът спря

(не да се върти)

а да прави

впечатление

с миризмите си

на тихи страхове

на немощ и безсилие

дебнещи зад ъгли

(без)крайно уморени

или увиснали обесени

дори без капка крясък

 

с докосване на хора

проимали мечти

убити и родени

сдъвкани, изплюти

и учудващо сами

наново съживени

за да се оцапат

и леко поизмачкат

по пътя, който често

си внушава,

че посоката му

е нагоре

 

а този свят

между-време-то

умира

и между чаршафите им

няма вече въздух и за него

а те отдавна се събудиха

с опрени гърбове

от прецъфтяла нежност

и по навик

преплетоха ръце

© Бри Анна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??