МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко.
Съмнявам се, че смисълът по-висш е
от липсата на смисъл, мили друже.
Минута само, ако спре да диша,
човекът вече е вързоп ненужен.
Дюрер има право - силуетът,
подпрял със длани черепа си празен,
изглежда равнодушен и към двете -
дали обичан е или е мразен.
© Константин Делов Всички права запазени
Страхотен финал!
Браво!!!
Благодаря ти!