Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите,
как нелепо стърчат в акварелното есенно утро…
Чакам хиляди лъскави бръмбари като дъжд да се плиснат,
да ме счупят с крилата си и да влязат навътре.