О, Мелницата на света е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!
И тя поглъща хора и явления!
Човекът е за нея един отбрулен лист!
Дори да е посрещал бури и течения
и пръскан от калта- не е останал чист .
Живота ни е смесица от кръговрати...
Живота не е просто една антисмърт!
Той е създаване, решение, преврати.
В началото е раждане-На края -Смърт!
И в тая сложна смесица от кръговрати.
Човекът има своя собствен кръговрат...
За него тук Смъртта, Безсмъртие изпрати!
Без него няма да го има този свят!
Макар, че мелницата на света е безпощадна,
и в нея всичко живо става прах,
Самия аз от Времето ни ще ще открадна,
да знаят внуците, че преди тях живях!
1970г. София
© Христо Славов Всички права запазени