Ти защо стоиш безмълвен пак,
нима забрави, че до теб вървях,
че дните ти споделях, че само твоя бях,
нима си ме потулил в историята на своята съдба?!
Мен не ме боли за тебе вече -
колко повече от това бе нужно?
Бях объркана, смаяна, сама,
не знаех накъде да продължа...
Сега съм щастлива жена!
Аз семейство вече имам
и съм повече от щастлива,
защото до мене крачи и моят син... ...