Когато след години в мрак потъне всичко покрай тебе, и една любов от твоя праг литне нависоко във небетата; когато времето престане своя танц, кога надигне се зловещото от пъкъла; и без истина остане твоят блян, а всеки мъж отваря в тебе мъката; и едно сърце във тебе пак тъжи; и в съдбата ти заключена е болката; и сред купищата от лъжи се мъчиш да живееш, колкото да дишаш и да страдаш през сълзи, да посрещаш и изпращаш залеза; тогава моя свят ще видиш и дори ще се гмурнеш надълбоко из талазите на мойта вечна и нестихваща любов, на мойте чисти помисли и радости; и ще отправяш нежно искрен зов към мене, търсеща ме в бездните... Но няма да намериш моя глас, ни усмивката ми, топлата, незримата... Ще викаш, но не ще те чуя аз. Мене просто няма да ме има там.
Утопия са мислите за нея,
че някога ще дойде и ще вика,
и името ти със любов ще пее
и че няма ти да и отклинеш.
А гласът във теб ще глъхне като рУчило,
на гайда стара в адски звуци,
до днес това не се е случило
надежда гола е във стиснати юмруци.
/Наполитано/
По - бързо забрави! По - лесно ще живееш!!! Успех!!!!
Допада ми мотива за разминаване във времето.
"...Но може така да се случи,
че да не ти отвърне никой.
Да те чуя. И да не се отзова.
Не ти пожелавам това" (Ст. Пенчева)
В твоя стих разминаването е по-различно. Безсилни сме пред силата на времето. Поздрав за стиха! Много ми хареса!
Где ше одиш,уе,колега;>
"и без истина остане твоят блян,
а всеки мъж отваря в тебе мъката;
и едно сърце във тебе пак тъжи;
и в съдбата ти заключена е болката;"
...yOU GOT ME BOY;>>
нЕсравним!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.