4.07.2013 г., 23:28 ч.

Метафора 

  Поезия » Друга
708 0 11


Метафора

 

Цял ден скитахме-

като кислородните молекули-
волни, доволни, слънчеви, безтегловни-
вдишвахме аромата на сладкото лято
и издишвахме всички минути условни,

а кафето ни

дремеше кротко по чашите
и се плискаше, на талази, смехът ни наоколо.
Позабавяха крачки умòрите хорски
и охлаждаха страсти край нашата маса.

 

Ние не бързахме. По лицата на стреса

добротата оставяше своите мънички

послеписи. Нейната обич зашепила

аз прошепнах: "върви си!"

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??