МЕТАМОРФОЗА
Промяната на времето ми действа,
боли ме всяка костичка и става.
Какво се случва с мен ми е известно.
Аз просто остарявам.
Това за тялото, което си е тленно.
А за душата??? Толкова въпроси.
На някои сама си отговарям,
разбира се, оставам и за "после".
Така минава времето - препуска.
Бих казала лети във наш'то време!
Тревогата набъбва непрекъснато.
Дали ще се превърне във безвремие?
Надеждата ще търся да помогне,
да се помоля - свещ ще си запаля.
И лампите ще изгася, за да насмогна,
навън светкавиците тряскат - няма страшно.
Да стигне тази нощ, дано да стигне...!
За да излея всичко спотаено!
Дъждът ще плисне и сплотено
ще кажем нашата молитва.
Дано да дойде утрото изкъпано,
измило всяка болка скътана!
И локвите да отнесат нечистотиите
там, дето никой никога не стъпва!!!
© Виолета Минчева Всички права запазени