Аз съм млад, аз съм млад, аз съм млад
и кръвта ми бушува в ушите.
Младостта не ме прави богат,
но богатство за мен са жените.
Аз съм зрял, аз съм зрял, аз съм зрял,
образован, със почетни титли,
но животът ми пак не е цял
между другото щом са жените.
Аз съм стар, аз съм стар, аз съм стар
и с тояжка подкрепям си дните.
Само споменът мой е другар.
Време има - къде са жените?
© Иван Христов Всички права запазени