4.12.2008 г., 8:59 ч.

Метеор 

  Поезия » Друга
1356 0 16
 

 

 

 

 

     Не беше сън; минаваха мъгли

     и залези - безбрежно тихи.

     Не беше стон, а раната боли.

     И смях, и празник - всичко стихва.

 

     Икар без полет; полет без следа -

     в безумна нощ - безумно ясна.

     Видях, видях по своя път звезда,

     която блесна и угасна.

 

     А после чух - настана тишина -

     на зимни гари тишината.

     Замръзнал вик, замръзнала луна,

      галактики и листопади.

 

     Но дойде смърт и слага тук печат.

     До тук приключват всички драми.

     Мълчи светът, стихиите мълчат.

     Мълчат и правди, и измами.

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??