От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада,
с метла разчистих прашния си свят.
От сламени плашила стъкнах клада,
как буйно страховете ми горят.
В очите мои Феникс се оглежда,
в косите ми дъги и песни спят.
Метла си имам, котка и надежда
и всичката любов на този свят.