Миг
Застанал в средата
на мръсна стая,
мисля за красиви неща.
Прегърнал Неверието,
последна Надежда,
чакам Любовта.
Обикнал Живота,
тази сладка Илюзия,
плача за Радостта.
Къде сте, Любов,
Радост и
Надежда?
Аз съм Светлина.
© Кети Иванова Всички права запазени