Достатъчност! |
От… и за какво? |
Не е възможен |
никакъв консенсус. |
И нека всеки в |
нещо се стреми |
и сам отчита |
своите успехи. |
Нас, всички, |
по-различно ни боли, |
дори усмивките |
ни са далечни. |
Единствен общ е |
оня миг, когато |
мислим си, че сме |
човечни и |
осъзнаваме, че |
няма как... |
да бъдем вечни. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени