"Не зная къде и кога. Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?
В град невидим?
Вътре в мен?
Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.
Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти."
тръгвам
взимам черния писец от чашата -
за мен да не напомня
за непобедимото слънчево момиче в теб
да не разказва
тръгвам
без да търся онзи миг от бурята ...