Лавина разнолики погледи по тротоарните неравности подскача. Променливите, преддъждовни пориви, стопяват се висящи в полуздрача... Над маратонките пробягва смях и плавно се превръща в шепот. Тичинковата тишина едва сега разбра, че е превърната в планета... В галошите - завижда влагата, с накуцващия ревматизъм... А пък зеленото на светофара пропуска избирателно, замислено успелите преди гнева, да забележат, че са могли да спрат. И да се влюбят... И да се върнат... Миг преди червеното да изкрещи, че всичко е изгубено...
Бих искала този стих да бъде най-четеният от всички...
заради посланието към живите...и заради прекрасната поезия...
прегръщам те с много обич, мила Доче...ти си...невероятна жена и поетеса...
...
"че са могли да спрат. И да се влюбят...
И да се върнат... Миг преди червеното
да изкрещи, че всичко е изгубено..."
Силна образност.Много добър стих!
И ставаме странни силуети невидими за видимата тънка червена линия...
Доче, поздравления - как искам да те видя и прегърна, утре ще дойдеш ли?(В 17 ч. пред театъра)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!