...Мигновение...
„Затова има приказки /и песните са затова… за да разбереш, че си човек.”-Елин Пелин
Преди зазоряване, преди слънцето
да ни погали нежно с лъчите си;
и света ни да огрее постепенно,
преди да дойде утрото на прага ни…
Усмихнато ще е, каквото и да е
топло или студено, щом сме заедно
нищо и никой няма да го сломи!
Страховете и съмненията ще
победи то, отново и отново!
Преди звездите да заспят
и със скриването си просто
да ни заслепят неизменно
преди със страст да ни завият;
Искам да създадем заедно
още една любовна песен…;
звучаща и живееща щастливо
във всяка част от сърцето ни...
и да те усетя, да те усетя
как рисуваш живота ми
как се живее в приказка...,
как сбъдваме я аз и ти...!
След залязване, докато луната
заедно със нощта се появява
и света ни огрява постепенно,
след като сме живяли този ден...
Искам да докосна всяка нота
всяка буква, всяко чувство
вътре в теб и да те изпиша
а ти да ми пееш за поезията...!
Не, не, не, любими никога повече
няма да те отрека или да те оставя сам
как да ти се обясня, как да я изразя
малко са всички стихове и сълзи...,
но ще се хвана за този стих,
ще се хвана за тази сълза,
ще се хвана за тази целувка,
и с делата си ще те прегърна...!
Преди зазоряване, след залязване,
пладнето ще усетим като фантазия,
като химера, като нещо невъзможно,
а всъщност ще е сбъдната мечта...
на всяко едно наше любовно мигновение...
отекващо във вечността,
откриващо истински значимото...
и ще те усетя, ще те усетя
и ще усетя себе си човек...!
© Лили Вълчева Всички права запазени