10.02.2012 г., 19:48 ч.

Мигове 

  Поезия » Философска
612 0 7

Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...

Като жаден във безкрайната пустиня
днес лудо да отпивам любовта.
Душата ми от лепкавата тиня
преродена да докосне вечността.

И там, сред песъчинките от спомени,
да зърна своя пристан най-желан.
За да превърна днес остатъка от дните си
в безкраен рай, химера, огнен блян...

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??