... Оставят в мен опустошение
мъжките сърца.
Какво, че окрилена
от тях душата е била,
само миговете безвремие
споделено,
дълго в нощите бродят
и не искат да станат история
на най-прекрасния спомен...
А искат отново и отново
да присъстват в реалността
и да потапят в същата тази магия
своите сътворители...
© Ивайла Славова Всички права запазени