Мигове на тишината

В безкрайните мигове на тишината,

затворена с мен като колело,

движение сякаш е спряло

насред пътя ми само.

Ослепителната мълния на времето

ме докосна смутено с пипала,

не я погледнах,

не бях сама.

Стоя и си мисля

за безкрайното движение

на тази тишина,

която ражда духа ми неспокоен.

А огънят, останал в душата ми,

загаря бавно, уморено,

като движение,

изпуснато ускорено.

За да дочакам утрото

разбулено, побеляло,

но различно

променено.