Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете щастие ревниво,
за трудни дни, чрез тях да се спася,
а някакси във душата ми от сиво,
превръща се в букет от светлина.
Щастлива съм! Пред себе си се вричам,
нещастна да не бъда никой ден.
Красивото във тях да не отричам,
да топлят ме по пътя отреден. ...