yotovava (Валентина Йотова)
2640 22339
15.08.2024 г., 17:35 ч.

Милениум 

  Поезия » Философска
138 0 2

МИЛЕНИУМ

 

Синее здрачината и денят

се спуска в стръмнините на безкрая.

По улиците – в глобуси без цвят,

кълби неон с илюзия за Рая.

 

И дюнерджии с тежък аромат

нарапчиво пленяват мойта мисъл.

Пред тях – замаян, се върти цял свят,

със дъх на лук и пилешко вмирисан.

 

Трамваите по спирките дрънчат,

поглъщат хора, чанти и обувки.

И тази нощ сиротни ще сме, брат,

а по стъклото самотата чука.

 

Пропити от охолоство и разврат,

въртят се сериалите безвкусни.

Как в щампа всяко чувство се побра

и злият дух отдавна е изпуснат?

 

Подай ръка и с мене повърви,

калта прескачай, плочките разбити.

Дано щом пукнат първите зори,

намерим път – да тръгнем към звездите.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??