МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая.
И дюнерджии с тежък аромат
нарапчиво пленяват мойта мисъл.
Пред тях – замаян, се върти цял свят,
със дъх на лук и пилешко вмирисан.
Трамваите по спирките дрънчат,
поглъщат хора, чанти и обувки.
И тази нощ сиротни ще сме, брат, ...