Алените звезди Пирин осветяват.
Залеза как с нетърпение очакват.
Обичам, Българийо, твойта красота.
Бурно за теб страда моята душа.
Искрени са твоите слова безценни.
Чисти са те и неприкосновени.
Армия силна ти изгради.
Мощта ù враговете победи.
Мъдрост и храброст прояви.
Обичта на народа съхрани.
Ярост над теб беснееше.
Ти за свобода копнееше.
Алеко за теб твореше.
Разказ след разказ на нас история предаде.
Обич и вярност в душите ни създаде.
Дар е твойта земя плодородна.
И усмивката на Дунав е гальовна.
Неземен рай са твоите земи.
Артисти ти роди, да пресъздадат твоите войни.
Благородните ти подвизи нас топлят.
Ъглите остри на сабите кръвта помнят.
Лалетата и вятърът как тихо се гонят...
Габърите от куршуми се ронят.
Аз обичам мойта родина мила.
Ролята ти в живота ми е неповторима.
Искам под твойто небе да живея.
Ябълките твои да поливам аз умея.
© Добрин Колев Всички права запазени