2.02.2013 г., 10:21 ч.  

Минали истории... 

  Поезия » Друга
532 0 2

И никого аз не успях да намразя...

Предателства, клюки и грозни лъжи...

Разказваха, плюха, доверие газиха,

но аз ги запазих в сърцето добри!

 

Добри са били, когато обичах,

когато им вярвах... когато, когато...

Тогава с готовност в тях се заричах,

а те останаха там - в горещото лято.

 

В летните спомени, с тежките жеги,

изпариха се всички мили неща -

отидоха някъде, дяволът взе ги,

далеч ги отнесе и... с тях изгоря!

 

Аз пак ще се смея и пак ще съм цяла,

отново ще чакам красиви лета.

И пак ще е истинска моята вяра,

и пак ще обичам, но... какво от това?!

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??