Не сме онез деца, които бяхме ний преди,
защото просто времето не чака, а лети.
И веселият смях го няма, останаха ни
само бледите усмивки, запечатани
от старо време по лицата, набраздени
с бръчки.
За сълзи вече няма сила, да плачем
за нашите несгоди - малки и големи,
а само свъсени, ужасни физиономии.
Ех, искам времето обратно, но само
и единствено страхувам се, че ще
направя още много грешки и всичко
ще е... с единица по-различно.
© Елица Илиева Всички права запазени