17.09.2013 г., 22:35 ч.

Минало 

  Поезия
441 0 0

Не мога да махна с ръка

и да отпратя през рамо

моето минало,

тъй както гущера

се разделя при съдбоносен ход

с опашката  примиримо.

Не мога ей така

да погреба половин живот -

това не е зоология.

Аз съм човек с толкова 

кръвоносни съдове -

свързващи настояще и минало.

Как да прекъсна кръвния ток?

Имах падения, но и възход -

любови, омрази, мечти.

Така кръвта по-силно струи.

Искам още да обичам и бъда обичана.

Горещо те прегръщам живот,

но запазвам моето минало.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??