Минало
Минало време от живота на човек,
с преживяното от миналия век,
добро, лошо, случки различни,
с радости, любови, тъжни неща,
спомените ни връщат отново сега.
За хората останали в миналото, уж приятели,
а при нужда се оказали предатели.
За минали любови с жени различни,
за срещи романтични, понякога комични.
Но тези жени са останали Там,
уви, такава е била съдбата, Знам.
А може би неистинска била е Любовта,
или просто било е забежка, просто шега.
За миналото още за Първата Любов,
едно чувство прекрасно, несравнимо,
останало завинаги в сърцето.
Какво е това? Какво да кажа на детето?
Потърпи, синко, сам ще разбереш.
В Живота си и ти сърцето си ще "убодеш".
Ще бъде само Тя, единствена, първа, несравнима,
а после ще боли душа ранима.
Уви така е в Любовта, но с болка, усмивка и тъга.
Ще си спомняш някога като мен сега.
© Валентин Миленов Всички права запазени