22.01.2016 г., 7:45 ч.

Минало 

  Поезия » Философска
236 0 0

                                            Минало

 

Минало време от живота на човек, 

с преживяното от миналия век, 

добро, лошо, случки различни, 

с радости, любови, тъжни неща, 

спомените ни връщат отново сега. 

 

За хората останали в миналото, уж приятели, 

а при нужда се оказали предатели. 

За минали любови с жени различни, 

за срещи романтични, понякога комични. 

 

Но тези жени са останали Там, 

уви, такава е била съдбата, Знам. 

А може би неистинска била е Любовта, 

или просто било е забежка, просто шега. 

 

За миналото още за Първата Любов, 

едно чувство прекрасно, несравнимо, 

останало завинаги в сърцето.

Какво е това? Какво да кажа на детето? 

 

Потърпи, синко, сам ще разбереш. 

В Живота си и ти сърцето си ще "убодеш". 

Ще бъде само Тя, единствена, първа, несравнима, 

а после ще боли душа ранима. 

Уви така е в Любовта, но с болка, усмивка и тъга. 

Ще си спомняш някога като мен сега. 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??