Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето,
по-бързо да излюпи свойто птиче.
Ще инжектирам воля на крилете,
без страх на татко въздух да се вричат.
А себе си да чакам ще науча.
Ще седна пред иконата със цвете.
Ако врата животът не отключи,
ви моля, господа, не ме будете. ...