2.08.2014 г., 19:03 ч.

Миниатюри 

  Поезия » Друга
348 0 2

             Миниатюри 

 

                                                

                                              * * *

                    

                            С  малко  думи  много  казвай!

                            С  много  думи  не  наказвай!                   

                            И  мълчанието  даже

                            Може  всичко  да  ти  каже.

                                         

 

                                            * * *

 

                           Думи,  думи,  много  думи!

                           По-добре  без  тях,

                           Че  езикът  благославя,

                           Но и  трупа  грях.

 

                                          

                                        Вселена

 

                            Вселена  -  верига  безкрайна.

                            Животът  е  миг  светлина

                            От  тази  божествена  тайна,

                            В която  съм  капка  една.

 

                            

                                       Аплодисменти

                                      

 

                           Аплодисменти  -  възторжена  радост

                           И  егото  в  нея  се  къпе...

                           Триумфът  на суетата!

                           После  завесата  пада.

                           Сама  си  остава  душата.

 

 

                                           Пошлото

 

 

                            Пошлото  -  то  вечно  тържествува

                            И обувки  лъскави  обува.

                            Тъй  не  търси  преходни  пътеки,

                            А  готово  е  да  смачка  всеки.

 

 

                                             * * *

                            Аз  знам  -  все  още  не  съм  луда,

                            За  да  прегърна  завестта  си.

                            Внимавам  да  не  я  събудя

                            И  тържествувам  с  радостта  си.

 

 

                                            * * *

 

                           Искам  да  извикам,  искам  да  запея.

                           Радостта  да  дойде  и  да  литна  с  нея.

                           Иска  ми  се  вечно  радост  да  раздавам

                           И когато  лягам  и  когато  ставам.                           

                           

 

 

                                         * * *

 

 

                          Родих  се  не  да  лазя  по  земята,

                          А с твърди  стъпки  да  я  прекося.

                          Прогледнах,  за  да  виждам  красотата.

                          Над  суетата  да  я  извися.

 

 

 

                                      * * *

 

 

                      Кодирано  е  всичко  от  Небето.

                      Не  сме  избрани  нито  пък  проклети.

                      Запазиш  ли  във  себе  си  детето,

                      Завинаги  в  сърцето  ти  ще  свети.

 

 

                                     * * *

 

 

                     Всяка  птица  е  крилата

                     И  поглежда  небесата,

                     Но  орелът  само  пори

                     Най-високите  простори.

 

 

                                   * * *

 

 

                  Ще  потисна  болката  в  сърцето.

                  Ще  преглътна  първата  роса.

                  Нова  бръчка  ще  покрий  лицето.

                  В  кок  ще  свия  буйната  коса.

 

                 Ден  след  ден  ще  се  търкалят  бавно.

                 Пламъкът  във  пепел  ще  изтлее,

                 Но  едничка  песен  и  безкрайно

                 Все  за  теб  в  стиха  ми  ще  сее  лее...

 

 

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??