линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
26.07.2008 г., 10:20 ч.

Миниатюри 

  Поезия » Друга
857 0 5

След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка.
Ще каже, че на теб прилича -
тогава ще се преродиш,

но тези сто години
ден след ден изтичат -
ти трябва да ги
сътвориш.                                                   

Усмивката на мама не изгрява, когато ме няма -
тя просто спи и когато отворя вратата,
изгрява в сълзи...

Търкулната в безводен свят сълзата се почувства
тъй желана, но в огнения град бе нощ, а нощем
спят...

Човек остава с изборите трудни и сам не знае
колко го боли. И всичките онези 100 въпроса
понякога дори не са били...

Вчера една снежинка все още
беше кралица. Днес я стопи слънцето и
посрещнах първата птица...

посвещавам на Минка Команова - български учител

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??