Отива си лятото. Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.
Септември ни докосва по лицата
с целувките от Август нажежени.
Пулсират бавноритъмни сърцата
и свиват изтънелите ни вени.
Припламват Октомврийските огньове
и носят миризмата на Ноември.
Преживят остарелите волове
и чакат коледарския Декември.
И пука се на кестена кората -
подготвя се за кестенова скара.
Във жълто боядисана, зората
стоварва есента на Сточна гара.
Обрулени листенца по земята
рисуват неочаквани дипляни.
Настръхналият вятър ги подмята
към дните, безвъзвратно разпиляни.
© Никола Апостолов Всички права запазени
и оценките!Приятна нова седмица!
Поздрави от мен!