МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи,
на гозба, печена в тава, на тлеещ стар горун в огнище,
и дядо пак коси трева, а баба нищелките нищи,
и иде ми със вълчи вой! – да вия с глутницата вълци,
завръщам се – и няма кой да ми рече: – Добре дошъл си! –
че друго време е дошло – кой, пътниче, да те прегърне?...
Което нявга е било, не ще се нивга вече върне.