Мишена 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

• Баткото (Николай Христов)

  2010-10-23T08:59:36+03:00
  Метафора и не само. Когато големите не сме в час, след прашките идват оптическите мерници. А може би с всяка убита птица пада по едно невидимо перце и от нашите криле, без които сме пълзящи.
  Ели, както винаги си кратка, а думите ти режат живо месо!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-19T22:11:34+03:00
  Има и по-жестоки неща в живота, Маги.
  Една усмивка - за твоето нежно сърце!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2010-10-18T09:50:09+03:00
  трогна ме, натъжи ме стихът ти, мила Елица...
  сърдечно те, прегръщам.
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-17T18:58:08+03:00
  Когато убиваме, първо себе си раняваме...
  Благодаря ви, Водолея и Мартина.
  Поздрави! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=229125#
• lu4 (Мартина)

  2010-10-17T00:00:20+03:00
  Понякога се чувстваме като ранени птици! Поздрави, Ели!
• vodoleia (Мария)

  2010-10-15T23:13:09+03:00
  Най-лошо падат тези, които летят...!
  Поздрав!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-14T19:03:03+03:00
  Добра среща, Елена!
• Enena (Елена Нинова)

  2010-10-13T20:33:25+03:00
  ТРОГНА МЕ!!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-13T18:44:56+03:00
  ...И може би е по-голямата част, Радка.
  Но да вярваме в Доброто!
  Благодаря и поздрави!
• rozza (Радка Миндова)

  2010-10-13T12:33:46+03:00
  Тази жестокост е част от живота ни. Поздрав ,Ели!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-13T12:28:56+03:00
  Трогнахте ме и двечките, Искра и Генка.
  Да, оттам започва човещината - от обичта към живата природа.
  Но човекът винаги ще убива, защото така му е дадено...
  Много хубав стих, Генка!
  Както и твоят, Сашо.
  С обич за вас!
• evgeniagenka (Генка Богданова)

  2010-10-13T10:10:44+03:00
  ................................
  О, птици невинни и толкова нежни,
  тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
  душите ни хладни ледът ще покрие,
  щом в белите гълъби стреляме ние.
  
  Радвам се, че мислим еднакво , Ели, тревожим се от липсата на чувствителност и човещина. Дано бъдем чути и разбрани! Дано!
• airiskra (Искра Радева Николова)

  2010-10-13T09:51:01+03:00
  "Поглеждам се виновно.
  В мишена
  се превръщам."
  Много трогателно, Ели!!!
  Поздрав!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-13T09:45:34+03:00
  ...Почти винаги, Любо, за жалост.
  Благодаря за съпричастието.
  Среднощен поздрав!
  
• longin (Любомир Деничин)

  2010-10-13T09:22:47+03:00
  Поздрав Ели!!!играта често е жестока....от деца ще учим си урока!!!
• voda (Елица Ангелова)

  2010-10-13T01:14:51+03:00
  Благодаря за стойностните коментари, Приятели;
  за споделените мисли и за дълбокото съпреживяване заедно с мен.
  Пожелавам ви много сбъднати добрини тази есен!
  
• velikataniki (Николина Милева)

  2010-10-12T23:57:31+03:00
  великолепна метафора, аз така го разбрах, поздравления
• СашоМ (Сашо Маринов)

  2010-10-12T23:28:54+03:00
  ......
  А някои, след туй големи,
  стрелят, раняват и убиват.
  И сякаш нямат те сърце,
  безчувствени остават.
  
  Хубав стих, с много любов към животните,
  предизвикващ чувство за вина и много размисли!
  
  Децата са крехки създания,
  все още са глина и по тях може да се вае.
  В любов към хората, флора и фауна
  от ранно детство да ги възпитаваме!
  Ели, поздравления за темата, замисъла и изпълнението!
  
• ivanleko91 (Ангел Колев)

  2010-10-12T23:16:59+03:00
  Станала си мишена, за да спасиш птиците...
  Твоята Вода е много дълбока, океан си!
  Поздравления, Ели!
• veesii70 (Веселка Стойнева)

  2010-10-12T22:51:20+03:00
  Много често сме "мишени", но има винаги има начин да се превърнем и в стрели, стига да искаме...
  А най-важното е да не стреляме в себе си!!!
  Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
• charodeika (Неделина Кабаиванова)

  2010-10-12T22:49:18+03:00
  Отворената рана е лесна мишена...Ели!