paula (Паула Петрова)
72 926
8.12.2009 г., 12:55 ч.

Мисли 

  Поезия » Друга
752 0 7

Поех си дъх

и се гмурнах в дълбокото черно на очите ти...

Разтворих се в тях

и прегърнах безкрайния трепет на дните,

в които те търсих...

... и мечтаех да срещна дъгата на чувствата ти,

но намерих дъжда,

който беше отмил и пречистил душата ти.

Поех си дъх

и полетях като ангел до звездите...

Улових си от тях,

за да сложа в самотното черно на нощите,

където боли...

дори луната се скри от сълзите

и пак дъжд заваля,

и напои на мечтите браздите.

Поех си дъх..

© Паула Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??