18.04.2014 г., 20:52 ч.
Мисли
628
0
0
Стоя пред огнището,
споделям с огъня мислите,
които никой не трябва да знае,
горя ги и гледам
как стават на пепел сълзите ми,
те падат на нея,
тя се разтваря и става мастило.
Ех, да беше реалност,
а то е мастило - черно и жалко.
споделям с огъня мислите,
които никой не трябва да знае,
горя ги и гледам
как стават на пепел сълзите ми,
те падат на нея,
тя се разтваря и става мастило.
Ех, да беше реалност,
а то е мастило - черно и жалко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ани Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
