11.06.2006 г., 11:42 ч.

Мисли 

  Поезия » Философска
1418 0 10

МИСЛИ

Дали на някого във този свят

ти можеш малко да разчиташ,

когато оня, във когото вярваш,

и пет пари за теб не дава?...

Май не можеш да намериш

човек, с когото да си искрен,

с когото честно да споделяш ти

дори и скритите си мисли.

А трудно е да се живее сам,

на никого да нямаш вяра

и никой да не вярва в тебе –

ненужен, непотребен, изоставен...

И все пак – тъй е по добре,

отколкото с лъжи да те примамят,

да късаш от душата си за някой друг,

а най-подир – да ти се подиграят...

Защо са хората такива?

Защо интриги все плетат?

Защо не смееш да им вярваш?

А само те умеят да тешат!

А само те умеят да тешат...

14.04.1985г.

Свищов

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Мислех, че никой не чете старите произведения...
  • !!!
    Поздравления и тук!
  • Докосващо, вярно и близко. Уви. Поздравления!!!
  • Много истинско и вярно стихотворение!Поздравления!Оценка 6!
  • В този свят,ще можеш да разчиташ
    единствено,когато си любим,
    когато има за кого да дишаш,
    макар в душата си да си раним.

    И пак тогава,ще успееш
    в любовта да бъдеш искрен,
    но ако сили не намериш
    оставаш си така-безсмислен.

    И няма тука да се съглася
    с твоето:" така е по-добре",
    макар да виждам в песента,
    от полет-скършени криле.
  • Това,също е текст на песен,мисля.Дано мелодията е толкова хубава,колкото стихото.
    ПОЗДРАВ!
  • Нали знаеш - сред плявата има и зърно!Може да е малко, но има.Просто трябва по - внимателно да търсиш!
  • Благодаря! А бяхме млади...
  • Е,това е за ПОЗДРАВ! Много ми хареса!
  • Добре дошъл!
    Прекрасно стихотворение! Поздрави!
Предложения
: ??:??