Бе тъмна нощ,

и в нея мойте мисли.

С мойто тяло, с моя дух...

В едно те в разговор се сплели

и водят странен диалог.

Какво съм сторил?

Дали добро,

а може би и зло направил?

Дали съм съгрешил

или не съм!?

Но всъщност знам...

Всичко правим 

за едно...Живота !!!

Борбата водим в себе си до

краят, да бъдем тези който

сърцата ни диктуват.

 И да покажем на света,

че любовта, тя винаги ще тържествува!?

И винаги с усмивка светла

да пострешнем утринта.

И след дъжда дъгата.

Това е любовта подарена

на земята!