Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
25.02.2007 г., 11:13 ч.

МИСЛИ НА ГЛАС 

  Поезия » Друга
1411 0 25

Уморих се да стена от хорската злоба,

непонятна до днес си остана за мен.

Празноочия, сиви душите, в прокоба

непрогледнали хора живеят за ден.

Дърпат силно назад - в тъмнина непрогледна.

Всеки иска да грабне парченце от теб.

И с окрадени чувства поглеждаш небето,

но сърцето е вече обвито във лед.

Щом животът поиска от теб да повярваш,

ти поглеждаш към хората с малко надежда.

И от себе си всичко най-мило даряваш,

дните,  минали с болка, дори не поглеждаш.

Но измамното щастие много е кратко,

доверяваш се точно когато не трябва.

Лицемерни усмивки, ласкателства сладки

те изпиват отвътре, душата раняват...

Уморих се да стена от хорската злоба,

с вик на ужас да будя сама тишината.

Нека днес със усмивка от вас да си ида,

нов приятел си имам до мен - самотата.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??