22.06.2016 г., 21:01 ч.

Мисли по пълнолуние 

  Поезия » Любовна
552 0 0

Мислиш ли за онзи миг, когато

всички карти някой ще  пренареди.

И онова, което сторил си на някой

като бумеранг при теб ще долети.

 

Ще ти върне някой нощите безсънни-

онези тежки  и дъждовни небеса.

Часовтете ще са от самотни по-самотни

и от най-отдалечената звезда.

 

Ще си платиш до край, което е изпито,

Кафето подсладено  ще горчи.

Кулите от пясък ще се сринат.

Ще останеш сам и много ще боли.

 

Всичко покрай теб ще губи смисъл.

Ще се превърне в страх  страстта.

Ще разбереш, че сам си се орисал

да си купуваш, но да нямаш Любовта.

© Мариана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??