agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
3.07.2021 г., 12:51 ч.

Мисли по време на една първа и последна среща 

  Поезия » Еротична, Хумористична
1126 1 13

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

ТЯ: Гледай го, едва говори.

       Толкова е мълчалив.

       Взорът му е като щори,

       все примигва срамежлив.

       На кафенце ме покани,

       не в луксозен ресторант.

       Май смутен потрива длани,

       а във Фейсбук бе талант.

       Цял роман от нежни думи

       ми написа с порив там.

      Те нима били са глуми...

      Ах, къде е онзи плам?

      И с какво ме черпи само -

      с блудкаво едно еспресо,

      а по месенджера прямо 

      ме наричаше " Принцесо " .

      Простичък сега изглежда,

      в дрехи простички е даже.

      Гасне моята надежда,

      не сполучих пак на гадже.

 

ТОЙ: Кво да кажа... думи няма...

          с клоун на среща аз съм днес.

          Мислех, че е чудна дама,

          хубавичка и с финес.

          То пък някакво плашило,

          изрусило се във вкъщи.

          Фондьотен и грим, червило

           по лицето... Дракул същи.

          Вярно е, че съм айляк,

          търся лесния късмет.

          Няма мъни пак и пак,

          нямам даже мотопед.

          Все насреща ми такива,

          треснати от камион.

          Как мечтая за красива

          и богата... Ема Стоун.

          Там във Фейса тя бе чудна,

          сякаш беше на ревю.

          Манекенка виждах... Мудна

          шматка гледам тука... Пфу...

 

ТЯ: Както и да е... Дано е

       по- добър в леглото той,

       че желанието мое

       от година е в застой.

       Може нещо в мен да има

       и за него да съм друга,

       да съм негова любима

       и най- страстно да ме чука.

 

ТОЙ: Няма смисъл. Само бройка.

          Тя готова е завчас.

          Отсега и пиша двойка,

           планове си имам аз.

          В бъдещето мое чака

          истинската ми принцеса.

          Тази срещу мен е драка.

          Кой, кога ще я хареса?

 

 

                                        И СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА

 

Стара сграда, с вид бедняшки,

стая малка, скромен дом.

Тя била дори без прашки,

той го правел без кондом.

Опит някакъв... Пред него

Зайо Байо бавноход е...

Джаста- праста... просто его,

тъй си чуден ти, животе!!!

И заспа горкият... Тя е,

тя остана недое...

Що да мисли тя не знае,

към дома си тя пое...

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??