Пролет вън, есен в душа
и неволно храма в нея руша
и на живота ми цялата красота,
уви, ще падне в пропастта.
Днес ни има, утре - не
и това не е добре,
но що можем да поправим,
та поне подредена държава да оставим?
© Георги Всички права запазени