Мислите ми се убиват,
като малки и големи хищни птици,
които плячката преследват.
Затова ги принуждавам
в клетката да си остават.
Защото подивелите ми мисли
не ме оставят да заспивам,
през нощта ме будят,
искат да избягат, да летят на воля,
да излизат и да влизат
като пощуряла буря.
Опитвам се да ги примамя,
да ги усмиря, да ги излъжа,
за да мога да заспя и да сънувам рая.
Там, където е спокойно, празно, тихо,
там където ми се връща
винаги, когато съм без тебе.
© Петя Пеева Всички права запазени