Мислите ми мимолетни
блеснат, после се затичат.
На момичета кокетни
колко много ми приличат.
Днес са влюбени и дръзки.
Утре – никакви ги няма.
Пак прокрадват се на пръсти
и безочливо ме мамят.
Мислите ми неприлични,
кротки, светли и тревожни...
Аз такива ги обичам –
бесни, честни, невъзможни.
Много често ме напускат,
после пак при мен се връщат.
Из главата ми препускат –
никога едни и същи.
Непрестанно се страхувам
с нещо да не ги обидя.
Знам, докато съществуват
и аз няма да си ида.
© Нина Чилиянска Всички права запазени