И не броях. Думи.
Срички. Гласове.
Струни, усмивки, сълзи.
Не броях. Спряло време.
Спрели звуци.
Прекършването
на нечий глас.
Звукът от счупено. Не броях.
И чаках ли, чаках...
А колко можех да направя,
За това време,
В което не осъзнавах...
колко съм пропуснала,
когато не броях.
Празни клавиши
на пиано.
Но има ли значение?
След като дълги пръсти
не могат да посвирят на тях?
Пухени постели, тяло, обвито във воал.
Ненужно! Пф!
Възклицание, възклицание!
Моля за внимание!
"Що за внимание?"
Вътрешни монолози, объркани разговори.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени