Човека не осъзнава,
че всъщност
младините не са цяла вечност.
Скитайки из дните
губейки, намирайки се
той ги губи.
Утрото свежо.
Винаги едно.
Но кожата,
усеща, поема
мириса на дните.
И душата сякаш
губи се, някъде там
из всички тези дни!
Но вече дните,
не са дни,
а изминали
Години
© Въображение Всички права запазени